Докато се прибираше вечерта към дома си, лирическият герой мислеше за място, което нямаше нищо общо с това, което съзираха очите му – тъмната кална алейка, явяваща се околовръстно на блока, в който живееха стотици съседи сплотени от бетонните стени на сграда, извисяваща се на площ по-малка от тази на стандартен тенис корт.
Режисьорът се замисли, че човек никога не би могъл да определи какъв цвят са стените на блока, колкото и дълго да го зяпа, или да живее в него.
Тъкмо когато мина покрай завойчето на околовръстното, което щеше да го изведе пред главния вход, лирическият герой бе цапнат по главата от плик с боклук. Моментално изпсува яростно и се завзира нагоре, откъдето отговори единствено затихващото му ехо.
В торбичката, която го удари имаше само черупки от яйца, дръжки и семе от чушки. Поради тази причина лирическият герой не изпита болка в главата. Гневно взе торбичката и я изхвърли в близкия контейнер. Докато се изкачваше обратно по стълбите към входа непрестанно се оглеждаше нагоре и се прикриваше с ръце. В главата му онова мечтано място, за което сценаристът подгонен от действието не успя да каже нищо, изчезна. Бе заменено от безцветния образ на реалността, който в този момент се материализа в ума му под формата на вкусен и ароматен миш-маш.
А. Котев
Няма коментари:
Публикуване на коментар